7 февр. 2024 г., 11:09  

След смъртта

562 0 2

Не знаем след смъртта къде отиваме

и ще ни има ли на Онзи свят далечен? 

Дали като тела ще съществуваме

или ще бъдем дух безплътен, вечен?

 

Дали ще ни вълнуват земни 'ежби, 

борби на его и съревнования, 

или двама ще се реем безметежни

забравили за всякакви страдания?

 

Едно със сигурност усещам в мене... 

Ще те търся там в стремеж да те намеря,

в едничка част от хиляди вселени,

да те открия и с тебе да се слея! 

 

То вижда се..Завършен съм и има ме.

Ще дойде ли покоят в мен? Да...зная. 

Към Бога светъл да вървим избираме

и станем неразделни във безкрая. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми харесва.Стих много мелодичен,идейно издържан и с хубаво заключение.Браво Роси,!😉
  • Много ми хареса!
    Поздрав!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...