7 февр. 2024 г., 11:09  

След смъртта

576 0 2

Не знаем след смъртта къде отиваме

и ще ни има ли на Онзи свят далечен? 

Дали като тела ще съществуваме

или ще бъдем дух безплътен, вечен?

 

Дали ще ни вълнуват земни 'ежби, 

борби на его и съревнования, 

или двама ще се реем безметежни

забравили за всякакви страдания?

 

Едно със сигурност усещам в мене... 

Ще те търся там в стремеж да те намеря,

в едничка част от хиляди вселени,

да те открия и с тебе да се слея! 

 

То вижда се..Завършен съм и има ме.

Ще дойде ли покоят в мен? Да...зная. 

Към Бога светъл да вървим избираме

и станем неразделни във безкрая. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми харесва.Стих много мелодичен,идейно издържан и с хубаво заключение.Браво Роси,!😉
  • Много ми хареса!
    Поздрав!

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...