7.03.2024 г., 9:44

След сто години...

779 1 0

Аз съм безумно богат на спомени. 

(Съвсем логично при толкоз минало.)

Може и да звучи нескромно, 

но са достойни за книга и кино. 

И се чудя дали ще ми бъде страшно, 

ако погледна само с едно око, 

отвъд квадратното настояще, 

на този еднопосочен живот... 

Не, че не съм чупил рамки 

и окови във мирно време, 

ала робите чувстват срам, 

а свободата си - мъчно бреме. 

Предусещал съм всичките мои грешки, 

на ококореното си любопитство, 

но научих, че много тежкото 

не тежи на перото ми върху лѝста... 

И така ме обзе тревогата, 

че мойте всички стихотворения, 

невръстни ще ги прекръсти Бога, 

дордето бавно ще си старея... 

Аз вярвам на мойта житейска памет, 

понеже ти ми изостри бъдещето. 

Вместо да отминеш, взе че остана 

наяве, за да ми сбъдваш сънищата. 

А, когато след сто години, 

надигна вежди от оня свят 

към моето настояще - отминало, 

повече няма да ме е страх... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

06.03.2024

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...