След сън
Аз си играя със много мъже.
И когато не плача,
никой не ме съжaлява!
Аз ставам от сън със объркани мисли.
Със мозък, по-кисел от кисело зеле,
измислям.
Дали на живот си играя?
Но как е възможно?!
Публика бледа и доста сериозна
ме гледа и зная: тези хора безспорно,
не вярват изобщо
във Чувствата Сложни!
За тях аз приличам на сирене мокро
в чиния за лакоми гости!
За тях аз съм само
капка пиене вкиснато...
----
... Моите амбиции, о, общество
са японски водорасли,
които няма кой да сготви...
И когато Ви крещя,
че няма, няма изход,
никой не ме разбира!
Нямам какво да ви кажа
повече тогава, публико!
Нямам вече песни за пеене,
нямам думи за писане
и моливи за рисуване!
И нямам острилки с дупки кухи...
---
Аз съхна. Аз съм екзотичен корен,
от похотливо приключение спомен,
върху етажерка в кухнята сложен,
от случаен любовник така неуморен...
27 септ. 2008 г.
23 октомври 2008
2 януари 2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ема Венева Всички права запазени
