Ладида (Ема Венева)
123 240
22.10.2008 г., 23:19 ч.

След сън 

  Поезия » Друга
667 0 3

Аз си играя със много мъже.
И когато не плача,
никой не ме съжaлява!

Аз ставам от сън със объркани мисли.
Със мозък, по-кисел от кисело зеле,
измислям.

Дали на живот си играя?
Но как е възможно?!
Публика бледа и доста сериозна
ме гледа и зная: тези хора безспорно,
не вярват изобщо
във Чувствата Сложни!

За тях аз приличам на сирене мокро
в чиния за лакоми гости!
За тях аз съм само
капка пиене вкиснато...
----
... Моите амбиции, о, общество
са японски водорасли,
които няма кой да сготви...
И когато Ви крещя,
че няма, няма изход,
никой не ме разбира!

Нямам какво да ви кажа
повече тогава, публико!
Нямам вече песни за пеене,
нямам думи за писане
и моливи за рисуване!
И нямам острилки с дупки кухи...
---
Аз съхна. Аз съм екзотичен корен,
от похотливо приключение спомен,
върху етажерка в кухнята сложен,
от случаен любовник така неуморен...

27 септ. 2008 г.
23 октомври 2008
2 януари 2009

© Ема Венева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина ли е тъжно? Е, щом казваш... не влагах тъга всъщност, но явно съм вложила
  • Тъжно, но хубаво!
  • Може би "еклектика" е претенциозна и сложна дума за заглавие на тази пълна с въображение поема? Може ли някой да сподели мнението си? Избрах думата "еклектика" защото в стихотворението се сменят модели и стилове на писане - както често става и в съвременния свят... Нищо не е категорично казано. Както се вижда лирическата героиня (която не е задължително да съм аз, всъщност и дори не съм аз) се лута между класически и модерни насторения, които, иронично наистина, се оказват все едни и същи...
Предложения
: ??:??