Oct 22, 2008, 11:19 PM

След сън

  Poetry » Other
887 0 3

Аз си играя със много мъже.
И когато не плача,
никой не ме съжaлява!

Аз ставам от сън със объркани мисли.
Със мозък, по-кисел от кисело зеле,
измислям.

Дали на живот си играя?
Но как е възможно?!
Публика бледа и доста сериозна
ме гледа и зная: тези хора безспорно,
не вярват изобщо
във Чувствата Сложни!

За тях аз приличам на сирене мокро
в чиния за лакоми гости!
За тях аз съм само
капка пиене вкиснато...
----
... Моите амбиции, о, общество
са японски водорасли,
които няма кой да сготви...
И когато Ви крещя,
че няма, няма изход,
никой не ме разбира!

Нямам какво да ви кажа
повече тогава, публико!
Нямам вече песни за пеене,
нямам думи за писане
и моливи за рисуване!
И нямам острилки с дупки кухи...
---
Аз съхна. Аз съм екзотичен корен,
от похотливо приключение спомен,
върху етажерка в кухнята сложен,
от случаен любовник така неуморен...

27 септ. 2008 г.
23 октомври 2008
2 януари 2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ема Венева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина ли е тъжно? Е, щом казваш... не влагах тъга всъщност, но явно съм вложила
  • Тъжно, но хубаво!
  • Може би "еклектика" е претенциозна и сложна дума за заглавие на тази пълна с въображение поема? Може ли някой да сподели мнението си? Избрах думата "еклектика" защото в стихотворението се сменят модели и стилове на писане - както често става и в съвременния свят... Нищо не е категорично казано. Както се вижда лирическата героиня (която не е задължително да съм аз, всъщност и дори не съм аз) се лута между класически и модерни насторения, които, иронично наистина, се оказват все едни и същи...

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...