След теб
Мечтите си след теб отправих,
с копнеж, желания, но си простих,
че рана във сърцето си отворих
и душата с огън изгорих.
Сълзи напират във очите,
от гърлото излиза стон,
и знам, че няма да намеря
спокойствие, покой, амвон
за моите молитви святи,
за чистия по детски плам,
за чувствата, отдавна непознати,
за силния копнеж и блян,
за плахите мечти, които
владеят моето сърце,
за устрема и порива, довели
усмивката на моето лице.
Парченца чувства в шепи сбирам,
отломки от едно сърце,
което все тупти, не спира,
в ръцете ми е моето сърце..
По пътя на мечтите си поемам,
забравям за света около мен,
забравям и за болка и обида,
за наранената душа във плен...
И път да няма, ще го открия,
ще го намеря и ще го вървя,
мечтите за това са, да ги има,
дори след края на света...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вероника Валери Всички права запазени
