Veronik (Вероника Валери)
27 127
Aug 23, 2007, 3:30 PM

След теб 

  Poetry
635 0 7

 Мечтите си  след теб отправих,
 с копнеж,   желания, но си простих,
 че  рана във сърцето си отворих
 и душата с огън изгорих.
 Сълзи напират във очите,
 от гърлото излиза стон,
 и знам, че няма да намеря
 спокойствие, покой, амвон
 за моите молитви святи,
 за чистия  по детски  плам,
 за чувствата, отдавна непознати,
 за силния копнеж и блян,
 за плахите мечти, които
 владеят моето сърце,
 за устрема и порива, довели
 усмивката на моето лице.
 Парченца чувства в шепи сбирам,
 отломки от едно сърце,
 което все тупти, не спира,
 в ръцете ми е моето сърце..
По пътя на мечтите си поемам,
забравям за света около мен,
забравям и за болка и обида,
за наранената душа във плен...
И път да няма, ще го открия,
ще го намеря и ще го вървя,
мечтите за това са, да ги има,
дори след края на света...
 

© Вероника Валери All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??