6.12.2008 г., 21:27

След теб

1K 0 3

Тръгваш си, затръшва се вратата,

в очите ми пресъхват две сълзи.

 Тръгна си и ми взе душата,

сърцето ми от мъка се стопи.

 

Стъпки тежки отекват в мрака,

не чувам нищо друго освен тях.

На гости ще поканя тишината,

за да разбием спомените ми на прах.

 

Слънцето измества тъмнината,

как искам с тебе да го споделя.

Мечтая гласът ти да прореже самотата

и аз щастлива да ти подаря деня.

 

Кафето в чашата изстива бавно.

Цигари нямам, свършили са през нощта.

Будилникът звъни напразно,

как да се събудя, като не мога да заспя?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванеска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...