6.12.2008 г., 21:27

След теб

1K 0 3

Тръгваш си, затръшва се вратата,

в очите ми пресъхват две сълзи.

 Тръгна си и ми взе душата,

сърцето ми от мъка се стопи.

 

Стъпки тежки отекват в мрака,

не чувам нищо друго освен тях.

На гости ще поканя тишината,

за да разбием спомените ми на прах.

 

Слънцето измества тъмнината,

как искам с тебе да го споделя.

Мечтая гласът ти да прореже самотата

и аз щастлива да ти подаря деня.

 

Кафето в чашата изстива бавно.

Цигари нямам, свършили са през нощта.

Будилникът звъни напразно,

как да се събудя, като не мога да заспя?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванеска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....