Dec 6, 2008, 9:27 PM

След теб 

  Poetry » Love
834 0 3

Тръгваш си, затръшва се вратата,

в очите ми пресъхват две сълзи.

 Тръгна си и ми взе душата,

сърцето ми от мъка се стопи.

 

Стъпки тежки отекват в мрака,

не чувам нищо друго освен тях.

На гости ще поканя тишината,

за да разбием спомените ми на прах.

 

Слънцето измества тъмнината,

как искам с тебе да го споделя.

Мечтая гласът ти да прореже самотата

и аз щастлива да ти подаря деня.

 

Кафето в чашата изстива бавно.

Цигари нямам, свършили са през нощта.

Будилникът звъни напразно,

как да се събудя, като не мога да заспя?

 

© Ванеска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??