Тръгваш си, затръшва се вратата,
в очите ми пресъхват две сълзи.
Тръгна си и ми взе душата,
сърцето ми от мъка се стопи.
Стъпки тежки отекват в мрака,
не чувам нищо друго освен тях.
На гости ще поканя тишината,
за да разбием спомените ми на прах.
Слънцето измества тъмнината,
как искам с тебе да го споделя.
Мечтая гласът ти да прореже самотата
и аз щастлива да ти подаря деня. ...