След теб
Вратата вече се затвори... остана лепкав, плътен мрак.
„Живот" във минало изричам, а бъдещето ми е враг;
в душата - пустош, във гърдите - агонизиращо сърце...
Изгубен в мрака, пътя търся... с треперещи ръце.
Вратата вече се затвори... Сега гримът ни е свален...
Да можехме да се погледнем, без погледите да сведем....
Или пък да си кажем всичко, дълбоко скътано във нас...
За миг да върнем топлината сред виещия мраз....
Пред мене - мрачна неизвестност, а зад гърба ми е потоп,
и във безпътие орисан, на страховете си съм роб;
приятел ми е самотата, а болката - заслужен дан...
Изгубих вяра, всичко свято... и себе си не знам.
Сега съм въглен в шепа пепел, останки тленни от пожар,
до вчера - по детински жизнен, а днес съм пораженски стар...
Опротивялата насъщност отричам... тръгвам бавно сам
към залеза...
Нощта се спуска...
Ще те очаквам там...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Засегабезиме Всички права запазени
