След теб
Вратата вече се затвори... остана лепкав, плътен мрак.
„Живот" във минало изричам, а бъдещето ми е враг;
в душата - пустош, във гърдите - агонизиращо сърце...
Изгубен в мрака, пътя търся... с треперещи ръце.
Вратата вече се затвори... Сега гримът ни е свален...
Да можехме да се погледнем, без погледите да сведем....
Или пък да си кажем всичко, дълбоко скътано във нас...
За миг да върнем топлината сред виещия мраз....
Пред мене - мрачна неизвестност, а зад гърба ми е потоп,
и във безпътие орисан, на страховете си съм роб;
приятел ми е самотата, а болката - заслужен дан...
Изгубих вяра, всичко свято... и себе си не знам.
Сега съм въглен в шепа пепел, останки тленни от пожар,
до вчера - по детински жизнен, а днес съм пораженски стар...
Опротивялата насъщност отричам... тръгвам бавно сам
към залеза...
Нощта се спуска...
Ще те очаквам там...
© Засегабезиме All rights reserved.
