След теб

May 30, 2012, 4:23 PM

Poetry » Love

695 0 3

Вратата вече се затвори... остана лепкав, плътен мрак.

„Живот" във минало изричам, а бъдещето ми е враг;

в душата - пустош, във гърдите - агонизиращо сърце...

Изгубен в мрака, пътя търся... с треперещи ръце.

Вратата вече се затвори... Сега гримът ни е свален...

Да можехме да се погледнем, без погледите да сведем....

Или пък да си кажем всичко, дълбоко скътано във нас...

За миг да върнем топлината сред виещия мраз....

Пред мене - мрачна неизвестност, а зад гърба ми е потоп,

и във безпътие орисан, на страховете си съм роб;

приятел ми е самотата, а болката - заслужен дан...

Изгубих вяра, всичко свято... и себе си не знам.

Сега съм въглен в шепа пепел, останки тленни от пожар,

до вчера - по детински жизнен, а днес съм пораженски стар...

Опротивялата насъщност отричам... тръгвам бавно сам

към залеза...

Нощта се спуска...

Ще те очаквам там...

Please sign in with your account so you can comment and vote.