След теб
Самотата ми стана приятел...
На раздумка със нея често присядам у нас...
... И разказвам ù дълго за любовта... и че е страшен предател
и опияняващо красиво-добра...
... И че сменява лицата си...
Днес е усмихната - утре е тъжно-сама...
Разказвам за нощи, обляни от нежност...
... и мигом превърнати в страст...
Самотата ме слушаше,
беше в захлас, не усещала никога
чувство толко красиво и нежно...
... чувство, което изпитал бях аз...
Разказвах за любовта си...
... и как без нея едва ли бих оцелял...
За това, че докрая се борих за нея.
Открих я - загубих я... но не съм я предал!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Вьлчев Всички права запазени
