25.06.2024 г., 20:59 ч.

След теб 

  Поезия » Философска
273 1 10

Навярно ми се случи за урок,

да не забравям истините прости –

човекът по природа е жесток,

ранява надълбоко и до кости,

а рана нелекувана кърви,

дордето не усетя, че умирам!

Душата си в юмрука здраво свих.

И в истината простичка се взирам…

 

Навярно си урок. Неумолим!

Затуй, че безразсъдно съм раздала

сърцето си. И без да си любим

аз твоето подирих. Отмаляла…

Намерих само малко топлина

в очите ти от страсти потъмнели –

изгубена из нищото жена,

която теб за пристан беше взела…

 

Не бе ти пристан. Не ме приюти…

Подобно буря ме отвя. Далеко!

Сърцето пак в гърдите ми тупти.

След теб, без тебе… може би по-леко…

 

19.01.2023

© Констанс Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Георги и Anterez.
  • Чудесно написано! Браво!
    За емоцията, каквато и да е тя, няма възраст.
  • Много силно и емоционално.
    Поздравявам те.
  • Благодаря, Паленка. Подобно звучене да...
    Никодим, аз пиша по-скоро тъжно и философско. Понякога любовно. Зависи от настроението. 😉
  • Констанс, и ти като мен прояви снизходителност спрямо големия поетичен успех на мъничката Паленка, вяснала се наред със стиховете ти. Има да расте още, паленка е...
  • Не съм почитател на "мъчната" поезия. Тя, мъката, спохожда сякаш по-често по-по-младите... и особено "не(до)разбраните"... А недоразбраните кипят от жизненост. И излишно "преваряват" /прекипяват/ в горещо мъчни, стягащи гърлото, стихове. Поетична красота от мъка, според мен, е красив, но излишен мазохизъм. Затова приветствайки поетичността и хубавите образи в творбата ти, и дързостта да изповядаш финално, че самотата, всъщност, е осъзната привилегия: "... без тебе, може би по-леко", с уважение. Дерзай!
  • СЛЕД ТЕБ
    Отдавна огънят угасна,
    остана само пепелта
    събрала болка и тъга -
    на любовта обратната страна..
    .......................
    И вместо нощем да заспя
    звезди-самотници броя,
    заслушана на тишината
    във гласа,
    в очакване да тропне
    онемялата врата...
    23,08,2019
    _____________________
    Дишай! Светът е измамен, осеян с пристани-миражи.
    Поздравления!
  • Благодаря ви, момичета!
  • Пареща поезия!
  • Браво!
Предложения
: ??:??