След теб
Навярно ми се случи за урок,
да не забравям истините прости –
човекът по природа е жесток,
ранява надълбоко и до кости,
а рана нелекувана кърви,
дордето не усетя, че умирам!
Душата си в юмрука здраво свих.
И в истината простичка се взирам…
Навярно си урок. Неумолим!
Затуй, че безразсъдно съм раздала
сърцето си. И без да си любим
аз твоето подирих. Отмаляла…
Намерих само малко топлина
в очите ти от страсти потъмнели –
изгубена из нищото жена,
която теб за пристан беше взела…
Не бе ти пристан. Не ме приюти…
Подобно буря ме отвя. Далеко!
Сърцето пак в гърдите ми тупти.
След теб, без тебе… може би по-леко…
19.01.2023
© Констанс All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Георги и Anterez.
-
Чудесно написано! Браво!
За емоцията, каквато и да е тя, няма възраст. -
Много силно и емоционално.
Поздравявам те. -
Благодаря, Паленка. Подобно звучене да...
Никодим, аз пиша по-скоро тъжно и философско. Понякога любовно. Зависи от настроението. 😉 -
Констанс, и ти като мен прояви снизходителност спрямо големия поетичен успех на мъничката Паленка, вяснала се наред със стиховете ти. Има да расте още, паленка е...
-
Не съм почитател на "мъчната" поезия. Тя, мъката, спохожда сякаш по-често по-по-младите... и особено "не(до)разбраните"... А недоразбраните кипят от жизненост. И излишно "преваряват" /прекипяват/ в горещо мъчни, стягащи гърлото, стихове. Поетична красота от мъка, според мен, е красив, но излишен мазохизъм. Затова приветствайки поетичността и хубавите образи в творбата ти, и дързостта да изповядаш финално, че самотата, всъщност, е осъзната привилегия: "... без тебе, може би по-леко", с уважение. Дерзай!
-
СЛЕД ТЕБ
Отдавна огънят угасна,
остана само пепелта
събрала болка и тъга -
на любовта обратната страна..
.......................
И вместо нощем да заспя
звезди-самотници броя,
заслушана на тишината
във гласа,
в очакване да тропне
онемялата врата...
23,08,2019
_____________________
Дишай! Светът е измамен, осеян с пристани-миражи.
Поздравления! -
Благодаря ви, момичета!
-
Пареща поезия!
-
Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
