След теб
Навярно ми се случи за урок,
да не забравям истините прости –
човекът по природа е жесток,
ранява надълбоко и до кости,
а рана нелекувана кърви,
дордето не усетя, че умирам!
Душата си в юмрука здраво свих.
И в истината простичка се взирам…
Навярно си урок. Неумолим!
Затуй, че безразсъдно съм раздала
сърцето си. И без да си любим
аз твоето подирих. Отмаляла…
Намерих само малко топлина
в очите ти от страсти потъмнели –
изгубена из нищото жена,
която теб за пристан беше взела…
Не бе ти пристан. Не ме приюти…
Подобно буря ме отвя. Далеко!
Сърцето пак в гърдите ми тупти.
След теб, без тебе… може би по-леко…
19.01.2023
© Констанс All rights reserved.
