1. След Тишината

Плискат вълните

край пясъка мек,

заливът тих е в нощта спотаен,

своята песен запяват водите,

шепот на спомен несподелен . . .

Луната лети по пътеката бяла,

лъчите целуват каменен бряг,

скита в тъга обичта овдовяла,

гола, самотна със босия впряг.

Облаци бягат по звздните друми,

гони ги непокорният бриз,

звездите мълвят неизречени думи,

писмата отнасят последния лист . . .

Гребени бели яздят морето,

в простора се стрелва смел буревестник,

диря чертае искряща комета

спуснала кей на съдба неизвестна.

Вихър внезапен с буря се вдига,

в пристана блъска пулсът без жал,

грамади заливат отчаяна дига,

буря такава е без оцелял!

Любовта полетява с грива развяна,

носи се тя във прибоя открит,

лумнал пожар със бодлива премяна,

огън и пепел във рай неразкрит . . .

гр. София, 01.01.2017г.