Mar 12, 2018, 10:53 AM

След Тишината

  Poetry » Love
690 0 0
  1. След Тишината

Плискат вълните

край пясъка мек,

заливът тих е в нощта спотаен,

своята песен запяват водите,

шепот на спомен несподелен . . .

 

Луната лети по пътеката бяла,

лъчите целуват каменен бряг,

скита в тъга обичта овдовяла,

гола, самотна със босия впряг.

 

Облаци бягат по звздните друми,

гони ги непокорният бриз,

звездите мълвят неизречени думи,

писмата отнасят последния лист . . .

 

Гребени бели яздят морето,

в простора се стрелва смел буревестник,

диря чертае искряща комета

спуснала кей на съдба неизвестна.

 

Вихър внезапен с буря се вдига,

в пристана блъска пулсът без жал,

грамади заливат отчаяна дига,

буря такава е без оцелял!

 

Любовта полетява с грива развяна,

носи се тя във прибоя открит,

лумнал пожар със бодлива премяна,

огън и пепел във рай неразкрит . . .

 

гр. София, 01.01.2017г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...