след време
ти не разбра, че много ме боли,
обичам те, а исках да те мразя,
всичко свърши - просто забрави.
Почакай, спри, аз търся те във мрака,
сгреших, признавам своята вина,
зная, късно е, зад ъгъла те чака,
твоята ''добра'' жена.
Почакай - протегни ръка поне за ''сбогом'',
че ще ни срещне някой ден света,
тя невъзможна беше просто нашта обич,
със нея си сега, а аз сама.
След време тази болка ще премине,
ще те забравя, няма да тъжа,
ако щастлив си с нея, забрави ме,
аз без теб едва ли ще умра...
Мечтата смела в своя път ще търся,
ще срещна, вярвам, истинска любов,
животът продължава... с теб не свършва,
но свърши невъзможната любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Памела Всички права запазени