May 25, 2008, 4:14 PM

след време

  Poetry » Love
1K 0 3
Почакай, спри, защо си тръгна даже и не каза,
ти не разбра, че много ме боли,
обичам те, а исках да те мразя,
всичко свърши - просто забрави.
Почакай, спри, аз търся те във мрака,
сгреших, признавам своята вина,
зная, късно е, зад ъгъла те чака,
твоята ''добра'' жена.
Почакай - протегни ръка поне за ''сбогом'',
че ще ни срещне някой ден света,
тя невъзможна беше просто нашта обич,
със нея си сега, а аз сама.
След време тази болка ще премине,
ще те забравя, няма да тъжа,
ако щастлив си с нея, забрави ме,
аз без теб едва ли ще умра...
Мечтата смела в своя път ще търся,
ще срещна, вярвам, истинска любов,
животът продължава... с теб не свършва,
но свърши невъзможната любов.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Памела All rights reserved.

Comments

Comments

  • Бъди щастлива с новата любов,
    която неминуемо ще те настигне!
    И полетяла с порив чисто нов,
    ще тръпнеш Обична и млада!

  • ДА! И на мен много ми хареса, хубав край, силен! Желая ти да намериш Възможната любов и да бъдеш щастлива!
  • Много ми хареса! И...да, живота продължава... но как?

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...