16.05.2009 г., 15:35 ч.

Следа 

  Поезия » Бели стихове
455 0 3

поглъщам усещането -

една неизлечима

следа

проскърцва клапи -

онова

странно същество

останало 

у мен

надава вик

някъде 

от дълбините

 

отмаляла и 

празна съм

 

в една вселена

неясна и

двусмислена

нещо

никога повече

няма 

да ме споходи

 

нито дойде

нито си отиде

© Дима Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??