Сипе се дъждът във ветровита есенна вечер.

На верандата тя седи - свита, скрита, пее тиха песен.

С полузатворени очи потъва в тъмнината,

само мрак и цигарен дим открояват красотата.

И ето пак докосва с устни запалената между пръстите цигара,

вдишва дълбоко, задържа дъх и за миг светът престава.

Изчезва дъждът, спомените, болката, сълзите;

изчезват вятърът, мракът, даже и звездите.

Само тя стои единствена, сама,

съществува все още едва-едва.

Но както и дойде, така и моментът отлетя.

Заедно с цигарения дим остави той само една следа.