Сипе се дъждът във ветровита есенна вечер.
На верандата тя седи - свита, скрита, пее тиха песен.
С полузатворени очи потъва в тъмнината,
само мрак и цигарен дим открояват красотата.
И ето пак докосва с устни запалената между пръстите цигара,
вдишва дълбоко, задържа дъх и за миг светът престава.
Изчезва дъждът, спомените, болката, сълзите;
изчезват вятърът, мракът, даже и звездите.
Само тя стои единствена, сама,
съществува все още едва-едва.
Но както и дойде, така и моментът отлетя.
Заедно с цигарения дим остави той само една следа.