Nov 22, 2013, 6:53 PM

Следа

506 0 0

Сипе се дъждът във ветровита есенна вечер.

На верандата тя седи - свита, скрита, пее тиха песен.

С полузатворени очи потъва в тъмнината,

само мрак и цигарен дим открояват красотата.

И ето пак докосва с устни запалената между пръстите цигара,

вдишва дълбоко, задържа дъх и за миг светът престава.

Изчезва дъждът, спомените, болката, сълзите;

изчезват вятърът, мракът, даже и звездите.

Само тя стои единствена, сама,

съществува все още едва-едва.

Но както и дойде, така и моментът отлетя.

Заедно с цигарения дим остави той само една следа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЛениДЛ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...