Щедър да съм, даже и да нямам.
Топъл да съм, даже и в студа.
Думата ми бавно се прокрадна,
плъзна се към гърлото ми тя.
Щедрите очи ми подариха
първия си поглед под дъжда.
Топли разстояния извиха
улици към моята следа.
Щедър да съм, щедър като вятър.
Топъл да съм, топъл като смях.
Думата отрони се накрая.
В парка под звездите я посях.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
Топъл да съм, даже и в студа."
Щедростта има ли я, получаваш в пъти Топлина и Любов!!!