Следа
Щедър да съм, даже и да нямам.
Топъл да съм, даже и в студа.
Думата ми бавно се прокрадна,
плъзна се към гърлото ми тя.
Щедрите очи ми подариха
първия си поглед под дъжда.
Топли разстояния извиха
улици към моята следа.
Щедър да съм, щедър като вятър.
Топъл да съм, топъл като смях.
Думата отрони се накрая.
В парка под звездите я посях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
