Щедър да съм, даже и да нямам.
Топъл да съм, даже и в студа.
Думата ми бавно се прокрадна,
плъзна се към гърлото ми тя.
Щедрите очи ми подариха
първия си поглед под дъжда.
Топли разстояния извиха
улици към моята следа.
Щедър да съм, щедър като вятър.
Топъл да съм, топъл като смях.
Думата отрони се накрая.
В парка под звездите я посях.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
