Следдъждовен сонет
СЛЕДДЪЖДОВЕН СОНЕТ
Спря ли да римува тишината
на дъжда кристалните сонети?
В локвите заплува листопадът,
лодчица сковал от цветовете.
В кители парадни синевата
залезно сияе край градчето.
Бръмнала, мушица ли се мята
в нишките на златни еполети?
Кестенче обрули топъл вятър,
хоризонтът още е далече –
в скута на прииждащата вечер.
Писах стих, но трие го сълзата –
три пъти за любовта наречен,
листът бял сред пустота се свлече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
