29.03.2009 г., 1:32 ч.

Следи 

  Поезия » Друга
779 0 0

 

Не мога нищо да сторя,

просмукана в мен е отрова -

живее от отровен живот.

По пръстите ми още има следи

от откъснатите от мене мечти.

Безсилно е морето, което

ме блъска в скалите -

болката не отпуска гърдите.

И всички истини очи в очи

пробиват рани, зеещи в мрака.

Откакто си тук, мен ме няма,

aз съм в прашасала забравена гара.

И когато ме караш да плача, знам, че

в детството си вече съм стара.

© Нати Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??