29.03.2009 г., 1:32

Следи

1.1K 0 0

 

Не мога нищо да сторя,

просмукана в мен е отрова -

живее от отровен живот.

По пръстите ми още има следи

от откъснатите от мене мечти.

Безсилно е морето, което

ме блъска в скалите -

болката не отпуска гърдите.

И всички истини очи в очи

пробиват рани, зеещи в мрака.

Откакто си тук, мен ме няма,

aз съм в прашасала забравена гара.

И когато ме караш да плача, знам, че

в детството си вече съм стара.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нати Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...