Mar 29, 2009, 1:32 AM

Следи 

  Poetry » Other
709 0 0

 

Не мога нищо да сторя,

просмукана в мен е отрова -

живее от отровен живот.

По пръстите ми още има следи

от откъснатите от мене мечти.

Безсилно е морето, което

ме блъска в скалите -

болката не отпуска гърдите.

И всички истини очи в очи

пробиват рани, зеещи в мрака.

Откакто си тук, мен ме няма,

aз съм в прашасала забравена гара.

И когато ме караш да плача, знам, че

в детството си вече съм стара.

© Нати All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??