27.01.2010 г., 9:37 ч.

Следи 

  Поезия » Друга
468 0 0

За последните 2 месеца в живота ми дойдоха две погребения и един тежко болен човек на легло (освен познатите починали...). Може би един ден ще бъде изпята.
За всички, които си отидоха...

 

СЛЕДИ

 

В листопада на живота.
Мога да изпея песен, да надпея океан.
Да обърна пролетта в есен.
Да ви забравя няма как.
Ще накарам ветровете да ви търсят с ласки от любов.

 

Припев:

 

Понякога усмивките са мъка.
Понякога усмивките са скръб.
За вас сълза не ще отроня.
За мене на плачете вий.
Пред мен бъдете силни.
Пред мен бъдете Арлекин.

 

Знаете ли що е болка.
Изгаряща зловеща болка, не искам мъка в очи.
Знам, животът има си цената.
Която аз ще изплатя.
Щом всичко губи смисъла, накрая остава само любовта.

 

Припев:

 

Понякога усмивките са мъка.
Понякога усмивките са скръб.
За вас сълза не ще отроня.
За мене на плачете вий.
Пред мен бъдете силни.
Пред мен бъдете Арлекин.

 

Твърде късно е за всичко.
Сграбчен от раздяла, нямам място тук сега.
Времето ми щом дойде, за сбогом от душа.
В играта победител ще остана, ако спомняте за мен.

© Пацо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??