24.07.2013 г., 9:04 ч.

Следи 

  Поезия
353 0 3

Понякога можеш

само да се надяваш

и да гледаш

как радостта

между пръстите ти изтича

и попива в пръстта.

Да се надяваш,

че някога тя ще се върне.

Можеш да вярваш,

да искаш,

но тази надежда

се връща сама.

Следва себе си.

Както времето

следва мига.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??