Понякога можеш
само да се надяваш
и да гледаш
как радостта
между пръстите ти изтича
и попива в пръстта.
Да се надяваш,
че някога тя ще се върне.
Можеш да вярваш,
да искаш,
но тази надежда
се връща сама.
Следва себе си.
Както времето
следва мига.
© Кирилка Пачева All rights reserved.