17.07.2007 г., 9:07

Следи от...

Поезия

895 0 11

Под гъстата лоза на оня двор,
сълзите на дъжда ще коленичат
пред блясъка на древен метеор -
следа от непокътната поличба...

Под пукнатите плочки е бумтеж.
Съкровища и кости на царици...
Следи от стовековния кортеж
на техните души.
Следи от птици.

Небето тук е бяло от дихания
на истини, на живи откровения...
Тук всяка тиха мисъл е послание.
До извора на гордост и падения...

По струпаните камъни е власт -
болящото безвремие на Бога...
А там - между пребъдното... и АЗ,
смъртта се прекопира във ЖИВОТА...
......................................

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"смъртта се прекопира във ЖИВОТА..."
!!!

2007-07-18T09:01:33+03:00
Човек (Анна Станоева)

Кате, ти си знаеш,че харесвам стиховете ти.Според мен си родена да пишеш.

2007-07-17T12:20:31+03:00
petrokam (Петър Варчев)

Великолепен стих. Дано тове, което бумти под плочките не затихне след като го поставят в блиндираните витрини на музея.

2007-07-17T11:35:20+03:00
juli (Юлия Иванова)

"По струпаните камъни е власт -
болящото безвремие на Бога...
А там - между пребъдното... и АЗ,
смъртта се прекопира във ЖИВОТА..."
Чудесно е!

2007-07-17T11:24:54+03:00
изречена (Мая Попова)

владееш думите, Катя! майсторски!

2007-07-17T10:34:54+03:00