Трепери въздухът от студ.
Стъкла премръзнали припяват
мелодия с протяжен звук,
мисли снежни в мен навяват.
Обвита в бяла пелена,
земята сгушено заспала,
сънува сън за пролетта,
за слънчев смях и незабрава.
По нея стъпките хрущят,
преправяйки пъртина бяла,
оставяйки следи от сняг
в душата обич закопняла.
Студено е... но весел лъч
провря се в стъклената преспа.
Усмихна се денят отвън
и в мене въгленче проблесна.
© Таня Мезева Всички права запазени