Мъчително тежко минават минутите.
Следобедна дрямка в очите тежи.
Живота минава, препуснал каруците...
Във мен безразличие тежко лежи.
Нехайно разгръщам отново архивите,
и с своята "Елка" им правя баланс.
Разглеждам пътеките, правите, кривите,
и все пренареждам един пасианс!
Броя аз на пръсти делата крайъгълни,
а колко са много безплодните дни,
и всички надежди изглеждат излъгани,
и семе, което не ще да кълни!
Макар, че си мислех,че нещичко правиме,
че някаква диря остава след нас,
че нещо на внуците все ще оставим,
и те със добро ще си спомнят за нас!
Как тежко минават тук мойте следобеди,
една равносметка за дългия ден!
За правени и не направени пробези,
и за младостта пропиляна от мен!
03.08.73г.,11.06.1976г. София
© Христо Славов Всички права запазени