12.07.2008 г., 17:42 ч.

Следващ 

  Поезия » Любовна
1009 0 2
Не съм мислил какво би било да съжалявам,
когато времето отмине и загубя своя шанс.
Аз не ще се страхувам, а ще продължавам
да се боря, докато постигна своя реванш.
И ето, че когато сме сами с тебе, идвам,
давам ти моето време, надявайки се сега
да не си загубена в нечие друго, достига
ти и само секунда да смениш всичко това.
Безкрайна поредица думи и мисли,
и всякакви промени за едно кратко време.
(и искрите между нас сега се нареждат)
Безкрайни любими - невинни и чисти, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Предложения
: ??:??