Jul 12, 2008, 5:42 PM

Следващ

  Poetry » Love
1.1K 0 2
Не съм мислил какво би било да съжалявам,
когато времето отмине и загубя своя шанс.
Аз не ще се страхувам, а ще продължавам
да се боря, докато постигна своя реванш.
И ето, че когато сме сами с тебе, идвам,
давам ти моето време, надявайки се сега
да не си загубена в нечие друго, достига
ти и само секунда да смениш всичко това.

Безкрайна поредица думи и мисли,
и всякакви промени за едно кратко време.
(и искрите между нас сега се нареждат)
Безкрайни любими - невинни и чисти,
бих искал да си следващата любов за мене
(както и аз сега да съм твоят следващ)

Не съм очаквал промени в канона на обичта,
защото вярвам в справедливата ти оценка.
Но когато оставиш интригата в ръцете на жена,
тя ще докаже отново грешната ти преценка.
И думите, които един въз друг ползваме,
сега са изтъркани без смисъл като карти.
Не че аз не мога да те победя с козове,
а просто, защото чувстваме тази игра стара.

Безкрайна поредица думи и мисли,
и всякакви промени за едно кратко време.
(и искрите между нас сега се нареждат)
Безкрайни любими - невинни и чисти,
бих искал да си следващата любов за мене
(както и аз сега да съм твоят следващ)

Но има причина за всяко едно разминаване,
тя се крие дълбоко в душевното състезание.
Както като те гонят - бягаш, така и като нападаш - 
всички ти бягат и те оставят да страдаш...

И за да не е безкрайна гонката, си имаме списък,
с имена на поредните наши любовници.
И както когато изпитвам вина, издавайки писък,
аз се спирам и избирам вътре хармония...

Безкрайна поредица думи и мисли,
и всякакви промени за едно кратко време.
(и искрите между нас сега се нареждат)
Безкрайни любими - невинни и чисти,
бих искал да си следващата любов за мене
(както и аз сега да съм твоят следващ)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...