10.05.2008 г., 8:38

сливане

1K 1 14


палми причудливи
с корони екзотични
от земи примамливи
непознати и далечни

назъбени контури
на пинии чудати
маслинени фиданки нежни
до мъхести скали брадати

зелена пролет те донесе
свежо неподправена и чиста
и сля природата и въздуха
с феерията от любовни мисли

пося си погледа в сърцето ми
и се роди сираче
като вси цветя около нас
покълна нещо във душата ми
прекрасно но самотно
защото химерата ти как отплува
съзерцава то в захлас

любовта е чувство
мисълта е разум
но слети заедно 
са планета с атмосфера и живот
във космоса навяващ хладен спазъм
вселена незатоплена от слънцето
отдадено в залог

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много хубаво и нежно...
  • зелена пролет те донесе
    свежо неподправена и чиста
    и сля природата и въздуха
    с феерията от любовни мисли

    пося си погледа в сърцето ми
    Чудо!!!

  • "пося си погледа в сърцето ми"

    Много красиви и нежни ги редиш...
  • Четох го няколко пъти. Преди сега! И всеки път откривах нещо, по прекрасно от предния път!
    Поздравления, Чар!
    ....
    ,, пося си погледа в сърцето ми
    и се роди сираче''
    ...нямам думи!
  • Прелестен финал!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...