rudin (Иван Христов)
865 1445
7.01.2010 г., 23:24 ч.

Сливен 

  Поезия » Друга
528 0 6

 

 

Приближа ли те - отдалече

ме среща вятърът студен,

здрависва се със мен сърдечно

в тъй дълго чакания ден.

 

И взел ме в своите прегръдки,

окъпан в сънната зора,

закрачвам със широки стъпки

по мокрия паваж в града.

 

А пък отсреща Карандила

ми маха дружески с ръце

назъбения гребен впила

в избистрящото се небе.

 

Забързали за първа смяна

минават хората край мен,

а две момичета засмяни

оставиха ме тъй смутен.

 

С стрелките старият часовник

от кулата ми дава път.

Разбрали, че съм аз виновник

и лястовиците кръжат,

 

изливат неспокойни трели

Бог знае за чия съдба;

далечни звуци в тях е вплела

в ехо войнишката тръба.

 

И много спомени нахлуват...

Очите от какво сълзят? -

От вятъра е, залудувал

из моя поетичен град.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ах, как съм пропуснала тази красота! Страхотни стихове и се радвам, че Сливен е оставил такива спомени, които се превръщат в поезия! Разбира си, че Карандила! И нищо по-синьо от Сините камъни! Благодаря ти поете, за споделеността на тази красива романтична разходка по мокрия паваж на любимеца Сливен!
  • И аз във Сливен някога живях и всичко във твоето стихо ми е толкова близко и познато.Събуди в мене спомени далечни. БЛАГОДАРЯ!
  • !
  • Рудин, благодаря!
    Много вятър и птици от Сливен!
  • Родена съм там,а ти си карал службата войнишка?Ех,тоз Балкан,достоен за въздишка!Поздрав в нощта!
Предложения
: ??:??