Сливен
Приближа ли те - отдалече
ме среща вятърът студен,
здрависва се със мен сърдечно
в тъй дълго чакания ден.
И взел ме в своите прегръдки,
окъпан в сънната зора,
закрачвам със широки стъпки
по мокрия паваж в града.
А пък отсреща Карандила
ми маха дружески с ръце
назъбения гребен впила
в избистрящото се небе.
Забързали за първа смяна
минават хората край мен,
а две момичета засмяни
оставиха ме тъй смутен.
С стрелките старият часовник
от кулата ми дава път.
Разбрали, че съм аз виновник
и лястовиците кръжат,
изливат неспокойни трели
Бог знае за чия съдба;
далечни звуци в тях е вплела
в ехо войнишката тръба.
И много спомени нахлуват...
Очите от какво сълзят? -
От вятъра е, залудувал
из моя поетичен град.
© Иван Христов All rights reserved.
