14.07.2025 г., 7:45  

Сложни климати

265 3 5

СЛОЖНИ КЛИМАТИ

 

Забравѝ ме, излишният патос

ме повежда в погрешна посока.

Обожавам разблудния август.

Ала прага си вдигнал високо.

 

Мразя много лъжите на дребно.

Те изискват страшни усилия.

Щом усетя, че съм непотребна,

по-добре да ми вдигнеш бесило.

 

Не усуквай – в деня ми тревожен

не поднасяй красиви заблуди.

Любовта не те прави каторжник.

Тя е само божествено чудо.

 

Тя е тайнство със своя причина.

И навярно – написано свише.

Но я дебне смразяваща зима,

ако някой е станал излишен.

 

Затова си свободен – да тръгваш,

накъдето ти видят очите.

След пороя калта се отдръпва

и небето ми става обител.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...