Сложни климати
СЛОЖНИ КЛИМАТИ
Забравѝ ме, излишният патос
ме повежда в погрешна посока.
Обожавам разблудния август.
Ала прага си вдигнал високо.
Мразя много лъжите на дребно.
Те изискват страшни усилия.
Щом усетя, че съм непотребна,
по-добре да ми вдигнеш бесило.
Не усуквай – в деня ми тревожен
не поднасяй красиви заблуди.
Любовта не те прави каторжник.
Тя е само божествено чудо.
Тя е тайнство със своя причина.
И навярно – написано свише.
Но я дебне смразяваща зима,
ако някой е станал излишен.
Затова си свободен – да тръгваш,
накъдето ти видят очите.
След пороя калта се отдръпва
и небето ми става обител.
© Валентина Йотова All rights reserved.
