YannaKaloyanova (Цонка Петрова)
97 1757
13.03.2010 г., 13:49 ч.

Слонче... на клонче 

  Поезия » За деца
2647 1 20

СЛОНЧЕ ... НА КЛОНЧЕ

(Стихотворение – загадка)

 

Знам, че слонът не лети;

че се ражда - не цъфти!

Затова и занемях,

щом на клона го видях.

 

Слонче – бебе може би,

все пак слон си е, нали?

Бързо аз встрани се дръпнах,

мравчица край мен изтръпна!

 

„Ако падне той отгоре,

цял град може да събори!”

Ревна мравчата държава:

„Кой какво му е направил?!”

 

А пък слончето - красиво!

И говори  тъй вежливо!

„Искам кротичко да сляза...

Сам не знам как да се пазя!...”

 

Мравчицата се усмихна,

след това направо прихна

да се смее от сърце.

И протегна му ръце.

После каза три слова

и се случи ей това:

Всички мравки като  нея

длани вдигат и се смеят.

 

Виждам как се клати клона,

как отгоре скача слона,

как със цялата си тяга

на ръчичките им ляга...

 

Гледам розовия слон...

Ама той си бил – балон!

 

 

© Цонка Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??