Слонче... на клонче
СЛОНЧЕ ... НА КЛОНЧЕ
(Стихотворение – загадка)
Знам, че слонът не лети;
че се ражда - не цъфти!
Затова и занемях,
щом на клона го видях.
Слонче – бебе може би,
все пак слон си е, нали?
Бързо аз встрани се дръпнах,
мравчица край мен изтръпна!
„Ако падне той отгоре,
цял град може да събори!”
Ревна мравчата държава:
„Кой какво му е направил?!”
А пък слончето - красиво!
И говори тъй вежливо!
„Искам кротичко да сляза...
Сам не знам как да се пазя!...”
Мравчицата се усмихна,
след това направо прихна
да се смее от сърце.
И протегна му ръце.
После каза три слова
и се случи ей това:
Всички мравки като нея
длани вдигат и се смеят.
Виждам как се клати клона,
как отгоре скача слона,
как със цялата си тяга
на ръчичките им ляга...
Гледам розовия слон...
Ама той си бил – балон!
© Цонка Петрова All rights reserved.
Щом успяваш слон в балон да превърнеш, как да няма да я олекотяват. Поздравления!
