2.07.2007 г., 10:28

Слончето

1.6K 0 3
 

СЛОНЧЕТО И МОМЧЕТО

              (закачка)

Аз съм лошо слонче

(без хоботче) -

стъпках с тромави крачета

душата нежна на момчето.

Момченце, моля те, не се сърди,

защото първо ти -

едно забързано дете,

се спъна в моето сърце.

Аз просто много исках

тебе също да те заболи -

по-справедливо е, нали,

когато заедно пищим:

"Боли... боли... боли..."

Детето пак намусено мълчи.

Момченце, мило, но защо?!

Какво се случи пак, кажи!

Както винаги играчка-плачка

Или може би отново стачка?

Момченце мило, не плачи...

Виж, аз първа правя крачка,

а ти като момче голямо, ми прости

и бузката ми целуни.
юни 2006г.




СЛОНЧЕТО  И  МОМИЧЕТО

                 (закачка)

Слонче лошо, чакай, спри,

не се разбрахме с тебе май,

забъркахме се в тези весели игри.

Аз казах само "Целуни ми бузката",

а ти с хоботчето свали ми блузката.

Към гащичките не посягай,

защото съм свенлива -

ще те ухапя и ще бягам!
юли 2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...