Словата юздите скъсаха,
препуснаха неопитомени,
гривите буйно развихрили,
същински диви атове бели…,
по Вазовски сакралносилни,
но по Яворовски извисени…
Поредна илюзия не е ли…,
дали в просъница не копнея
слова най-сетне освободени?...
© Росица Танчева Всички права запазени