Видях я там, на кея. Бе сама.
Със празен поглед гледаше вълните.
А вече бавно падаше нощта.
Една след друга пламваха звездите.
Поканих я да пием по едно
защото късно беше за кафето.
Усмихна се-добре, ама защо?
Защото-казах-тъмно е небето.
След малко сигурно ще завали!
Пък и морето ще се разбунтува.
Ще стане хладно! Вятърът дори
със морските вълни е затанцува! ...