Случайна любов

Видях я там, на кея. Бе сама.
Със празен поглед гледаше вълните.
А вече бавно падаше нощта.
Една след друга пламваха звездите.

Поканих я да пием по едно
защото късно беше за кафето.
Усмихна се-добре, ама защо?
Защото-казах-тъмно е небето.

След малко сигурно ще завали!
Пък и морето ще се разбунтува.
Ще стане хладно! Вятърът дори 
със морските вълни е затанцува!

Едно капанче нас ни приюти,
самотни две души осиротели!
Бутилка вино. И едни очи
за топлина и обич зажаднели!

Заплака. Аз я гледах и мълчах.
Сълзите и понечих да изтрия
но тя ме спря! Така и не посмях!
Не можех болката и да я скрия!

Тръгнахме си двамата в нощта.
Ръцете ни се търсеха във мрака!
Дали това не беше любовта
която дебне нейде и ни чака!

07.09.2023 г.