СЛУЧАЙНА СРЕЩА
СЛУЧАЙНА СРЕЩА
Не отричай - бяхме твърде млади!...
Прекалено млади, може би...
И животът, в своите засади,
преразгледа нашите съдби.
Както си с пазарската си чанта,
пий до мене спомена на крак.
Ти бе още мъничка Снежанка,
аз пък бях джудженцето Хлапак...
Колко ли похарчени надежди
скитат в този свят необозрим!...
И защо ли гузно се оглеждаме,
щом безгрешни с теб сега вървим?...
Стряскаш се от онзи, непознатия,
който чужди мисли не чете.
Стиснала семейното разпятие,
ти стоиш пред мен като дете...
С дъх на пелени и чужда ласка,
слепи предразсъдъци и страх,
времето полека ни задраска...
А кога ни срещна, не разбрах...
Ванилин Гавраилов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени
