6.10.2013 г., 12:33

Случих се в онзи миг

567 0 0

Случих се в онзи миг

 

Бях разпилени парченца

грапави истини и уморени илюзии.

Болка и зашлевена тишина бях.

Преглъщах рани и болях

 

До онзи миг, когато...

 

Докосна ме и се взриви тишината.

Събра ме с обич в парещи длани.

Сълза докосна ме и се случих

в шепота на капките.

 

Тогава прошепна ме в стих.

Стих онемял от обичане.

Случих се с любов събран.

В онзи миг... В онзи миг оживях...

 

©Ванко Николов (Starkmaster  ®vn)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...