Случих се в онзи миг

Poetry » Love

569 0 0

Случих се в онзи миг

Бях разпилени парченца

грапави истини и уморени илюзии.

Болка и зашлевена тишина бях.

Преглъщах рани и болях

До онзи миг, когато...

Докосна ме и се взриви тишината.

Събра ме с обич в парещи длани.

Сълза докосна ме и се случих

в шепота на капките.

Тогава прошепна ме в стих.

Стих онемял от обичане.

Случих се с любов събран.

В онзи миг... В онзи миг оживях...

©Ванко Николов (Starkmaster ®vn)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0