8.06.2007 г., 20:10

Случка

750 0 3


Какво се случи?
Полъх ме повя.
Усмихна се една звездичка,
зелено лято, слънчеви поля,
една изпълнена молитва.
Очи, в които любовта блести,
дъх на кафе в утрин свежа.
Мечта, която може да си ти.
Душа в душата ми поглежда.
Планински път към весело сърце,
букет от приказки в ръцете.
Пробуди се у мен едно дете,
мечтало за моминско цвете.
Какъв поток от чудеса!
Накара ме да се усмихна.
Благодаря!
А любовта целуна ме и пак утихна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...