Слушай
Слушай
Облегни се на мене и слушай,
и сред щурците ще чуеш
не думи напудрени, не думи извити,
а думи, избликнали в миг от сърцето.
Само послушай:
как шепотът тихо, наивно изтича,
как гали лицето ти нежно
и трепва то в плаха усмивка.
Да...
нея аз виках,
нея аз, шепнейки, търсех
и нея мога с очи да погаля.
Не слушай!
Не ще разваля мига ни със думи.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Максим Недков Всички права запазени
