14.12.2006 г., 12:30

Сляпа съм...

1.5K 0 6

Сляпа съм за твойта красота

И целувките ти неохотно изтърпявам

Сляпа съм за твоята любов

И накрая много ще боли

Сляпа съм, не зная

Защо те имам аз до мен

И не се научих да те оценявам

За всичко, което си направил.

Сляпа съм за ласките ти нежни,

За друг си мислех аз тогаз

Сляпа съм и винаги ще бъда

Защото любовта ни си отиде

И за тебе пиша в този час

Сляпа съм, защото те обичах

И си мислех, че винаги ще е така

А любовта се замени с привързаност

И обич…

И страстта ни нейде отлетя.

Сляпа съм за твоите ръце,

Които ме докосват

Не усещам аз от тях възбуда

Искам просто да се сгуша в теб

Без лицето ти да гледам

И да заспя в последен отдих

Сляпа съм и нищо няма да ти кажа

“Обичам те” – това е истина,

но влюбена в теб не съм

Искам, но не съм.

Сърцето ми безчувствено е вече

И сляпа съм за щастието с теб…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Khaino (Велизар Иванов)
    "Йорданка Стефанова е с каменно сърце, но като се изключи това е прекрасен автор."

    Едва ли някой с каменно сърце би написал подобно стихотворение, поне аз така си мисля.

    До като го четох се сетих за една песен - "все още споделяме същото легло, но не и същаща мечта..." извинявам се за грубия превод...

    П.с. Интересна концепция...
  • Страхотен стих! Браво!!!
  • Къде съм бил, че не съм го прочел!
  • Йорданка Стефанова е с каменно сърце, но като се изключи това е прекрасен автор.
  • Много ми хареса!!!
    Поздрави

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...