Сляпа съм...
Сляпа съм за твойта красота
И целувките ти неохотно изтърпявам
Сляпа съм за твоята любов
И накрая много ще боли
Сляпа съм, не зная
Защо те имам аз до мен
И не се научих да те оценявам
За всичко, което си направил.
Сляпа съм за ласките ти нежни,
За друг си мислех аз тогаз
Сляпа съм и винаги ще бъда
Защото любовта ни си отиде
И за тебе пиша в този час
Сляпа съм, защото те обичах
И си мислех, че винаги ще е така
А любовта се замени с привързаност
И обич…
И страстта ни нейде отлетя.
Сляпа съм за твоите ръце,
Които ме докосват
Не усещам аз от тях възбуда
Искам просто да се сгуша в теб
Без лицето ти да гледам
И да заспя в последен отдих
Сляпа съм и нищо няма да ти кажа
“Обичам те” – това е истина,
но влюбена в теб не съм
Искам, но не съм.
Сърцето ми безчувствено е вече
И сляпа съм за щастието с теб…
© Йорданка Стефанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Страхотен стих! Браво!!!
-
Къде съм бил, че не съм го прочел!
-
Йорданка Стефанова е с каменно сърце, но като се изключи това е прекрасен автор.
-
Много ми хареса!!!
Поздрави -
Ауу невероятно е...мн мн яко!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Йорданка Стефанова е с каменно сърце, но като се изключи това е прекрасен автор."
Едва ли някой с каменно сърце би написал подобно стихотворение, поне аз така си мисля.
До като го четох се сетих за една песен - "все още споделяме същото легло, но не и същаща мечта..." извинявам се за грубия превод...
П.с. Интересна концепция...